Защо Тръмп иска Гренландия

С ареста на президента Мадуро от дома му в Каракас Тръмп осъществи една от реторичните си заплахи – и с нова сила поднови други подобни планове, най-вече относно „апетитния” арктическия остров Гренландия – огромна автономна територия (2 166 000 кв. км.) в рамките на Кралство Дания.

За повечето гренландци реториката на Тръмп е „пълна проява на неуважение“, плюс че законодателството на острова не предвижда частна собственост върху земя. Върлеки това американският президент последователно насочва вниманието си към  арктическия остров, разпалвайки напрежение между САЩ и Европа.

Гренландия е най-слабо населената страна (около 56 000 жители), като 81% от територията ѝ е покрита с лед, а комуникациите, включително до столицата Нуук, се осъществява по въздух и вода. Царство на арктическата дива природа, островът е класическа икономика на риболова. 

Според анализатори, интересът на Тръмп се ръководи от три фактора: геополитическо положение, природни ресурси и контрол на северните корабни маршрути, по-конкретно морското простгранство между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство (GIUK), което свързва Арктика с Атлантическия океан. 

Богатите природни ресурси (петрол, газ и редкоземни минерали), допълват стратегическото значение на Гренландия, плюс че полезните изкопаеми на острова може да станат по-достъпни с развитието на климатичните промени, тъй като арктическият лед се топи по-бързо, откривайки огромни, но трудни за добив залежи, предвид планинския терен, липсата на инфраструктура и действащите екологични разпоредби. 

Парадоксално, но Тръмп, който смята климатичните промени за „глупости”, в случая изглежда е наясно с климатичната криза. Пред репортери миналия месец той заяви: „Имаме нужда от Гренландия за национална сигурност, а не за минерали“. Но бившият му съветник по националната сигурност Майк Уолц през януари 2024 г. заяви пред Fox News, че фокусът на Белия дом определено са  „критичцните минерали и природни ресурси” на Гренландия, които привличат интересите както на САЩ, така и на Китай и Русия, предвид променящата се география в Арктическия регион..

В деня след като американските сили арестуваха Мадуро в Каракас, пред репортери на борда на Air Force One Тръмп обясни:  „Гренландия е покрита с руски и китайски кораби навсякъде. Имаме нужда от Гренландия от гледна точка на националната сигурност, а Дания няма да може да го направи“

По-късно от Белият дом допълниха, че обсъждат "редица варианти“ за придобиване на Гренландия, включително военна сила. Държавният секретар Марко Рубио обаче „замаза” това изявление, твърдейки, че администрацията на Тръмп обмисля просто да купи Гренландия – идея от първия мандат на Тръмп „за целите на националната сигурност и свободата по целия свят”.

Но проучванията сред населението на Гренландия показват ясно нежелание за принадлежност към САЩ, изразено категорично в крилатия лозунк "Гренландия не е за продан". Пред CNN, Кристиан Келдсен, главен изпълнителен директор на Гренландската бизнес асоциация, обяснява безсмислените хрумвания на американските държавни мъже, след като двете страни отдавна поддържат близки отношения и са изградили „добра основа за правене на бизнес“, т.е., „няма никакви пречки за американски инвестиции в енергетика, минно дело, туризъм и други стопански сектори в Гренландия“.

Колкото до сигурността, САЩ вече имат военна база на острова, наследство от Студената война, когато близостта на Гренландия до Русия я очерта като важен пункт за наблюдение в случай на въоръжена интервенция. Според Тръмп обаче, това военно присъствие е недостатъчно, за да се защити Гренландия от "обичайните заподозрени" - Китай и Русия.. През седмицата той неколкократно повтори намерението си "да сключи сделка" с острова - "по лесния или по трудния начин".

В международен план реториката на Тръмп стана повод за напрежение и редица предполагаеми сценарии, включително най-рисковия: ако завземат Гренландия с военна сила, което Тръмп не изключва, САЩ практически ще разбият Северноатлантическия алианс – и по думите на датския премиер Мете Фредериксен, ще сложат край на сигурността, постигната след Втората световна война.

Във вторник лидери на големите европейски сили изразиха подкрепа за Дания и Гренландия, добавяйки, че арктическата сигурност е колективна задача за съюзниците от НАТО, включително САЩ. В съвместно изявление лидерите на Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Великобритания и Дания зявиха: „Гренландия принадлежи на своя народ. Дания и Гренландия, и само те, трябва да решават въпроси, отнасящи се до Дания и Гренландия“.

Така или иначе, ситуацията подклажда напрежение в самоуправляващия се арктическия остров, чиято сигурност, външна, отбранителна и парична политика все още се контролират от Дания.

Гренландските политици обещават стъпки към пълна независимост, но не предлагат конкретен срок. Макар че не всички гренландци искат страната им да се откъсне от Дания и ЕС, малцина са тези, които биха предпочели да заменят датското господство с американско.

За премиера на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен реториката на САЩ е „напълно неприемлива“ и „неуважителна”. Той призова за „край на фантазиите за анексиране” и подчерта, че страната е отворена за диалог и дискусии, но по правилния път и съгласно международното право, Както повечето си сънародници, Нилсен е категоричен: „Гренландия е нашият дом и нашата територия. И ще остане такава“.

И все пак, някои от коментарите на Тръмп сe приемат доста добре, казва пред CNN Куно Фенкер, лидер на малцинство гренландци в проамериканската опозиционна партия „Налерак”. Според него би било „голяма оферта”, ако Тръмп каже, че Гренландия има право на самоопределение или че може да се присъедини към САЩ, 

Така че предупреждението е ясно: моделът да използва - или да предизвика - вътрешно напрежение, за да прокара интересите си, може отново „да сработи”, задоволявайки апетита на Тръмп, независимо от глобалните последствия.